Loading

Лобош- много оброци и един язовир

Къща в село Лобош

Село Лобош е едно от малките и китни села в област Мрака, както е било известно през средновековието Радомирското поле. До селото се стига лесно, защото има прилични пътища. Единият е от София през Перник и Радомир за град Земен , през село Извор , а другият - от

Перник за Ковачевци и отново в посока Земен .
Днес Лобош е в община Ковачевци , и е популярно преди всичко с язовир "Пчелина" . Преди да бъде построен язовира обаче, през 70-те години на 20-ти век, селото се е славело с историята си - училището, църквата, оброците, манастира с лековитата вода, с хората си - повечето добри шофьори и готвачи. Дори името му идва от старобългарската дума "лоб", която значи „чело" или „череп". Казват, че след Велбъждката битка от 1330 година в полето под селото имало много кости и черепи, та оттам... Днес по тия места са обширните обработваеми масиви на Радомирското поле, а язовирът ги напоява.

Едно от най-красивите природни дадености на язовира е голямата отвесна стена "Пчелин камък", някога издигаща се над завиреното село Пчелинци а сега - над язовирните води. Скалата е дълга 500 метра и висока 80. На нея, на удобно място е построена църквицата "Св. Йоан Богослов", известна и като "Св. Йоан Летни". До нея има удобен път, но откъм село Поцърненци . Пътя до Поцърненци ще откриете лесно. Той е веднага след моста на река Блато след село Прибой , по пътя от Радомир за Кюстендил . На това място всяка година, на 22 май, колели теле или вол. Една година пропуснали да направят това. Тогава стадата от цяла Рудина планина тръгнали към оброка. Един вол се приближил до него и умрял. Сам се дал курбан. Това разказва легендата. За Пчелин камък Константин Иречек пише: "В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на воененкон." От всичко описано сега на Пчелин камък е останала само църквицата.

Най-първо обаче, разправят, селото се е казвало Кощилявци. Никой не знае кога и защо. Чак през 15 век то е записано с име Лобош . А и името на язовира не е никак случайно - селото и целият район са известни със своето медопроизводство, любовта на хората към пчелите и с качествата на произвеждания мед. Но от жителите му днес са останали има-няма около двеста. През лятото се удвояват с граждани, роднини и близки, тъкмо заради язовира и наколкото почивни станции около него.

Ако спрете за малко в центъра на селото, до старите къщи ще видите нов-новеничък параклис - издигнат от блага ръка на някой кахърен българин.
Това е старата черква "Св. Харалампи, възстановена с помощта почти на цялото село, когато са изградени камбанарията и навесите за курбани. А най-големия курбан в Лобош се прави на Спасовден, 40 дни след Великден. Тогава с 5-6 дарени овце или овни се правят 10 казана по 100 килограма зрял боб с месо. Събират се много хора, включително пришълци - гости, роднини...

Но другата забележителност е в местността Лобошка Рудина, където допреди 20-тина години все още е имало останки от манастира "Света Петка" , изграден на мястото на старо тракийско светилище. И до днес в селото се носят предания, че водата, дето извира до него, лекува повърхностни рани и очни болести.
Изобщо - пълно е с оброчни места около Лобош .

Съвсем до центъра на селото, малко над селската църква, редом до стар малък кръст, здраво набит в земята, е оброка посветен на Свети Георги.

Около този кръст на Гергьовден нареждали опечените агнета, да ги опее попа, а след трапезата у дома хората се връщали при него да изиграят хората си и да изпеят песните си за Свети Георги. И това е малка част от онази особена религиозност, която някои, не е ясно по какви причини, наричат езичество.

През Възраждането село Лобош е едно от най-големите села в Радомирско и брояло към 1000 жители. Заради кръстопътното му положение и стопанската инициативност на хората, селото богатеело откъм средства и духовност. Първо открили училище, а през 1857 година завършили строежа на църквата с патрон Св. Харалампий и това никак не било случайно - само преди 20-тина години по тези места върлувала чумата.

Светецът е покровител и на пчеларите. Изключително интересни са каменните пластики на украсата по вратите на църквата в Лобош . Може да се предположи, че те са дело на лобошкия майстор Стоимен, който през 1853 година украсил Пещерския манастир „Свети Никола Мрачки". Копие на тази каменна картина може да се види в Националния исторически музей в София . Иконите са работа самоковска - дело на зограф Никола Образописов.

Ако всичко това ви се струва малко архаично и прекалено ретро, то достатъчна е само атмосферата на самия язовир и околната природа. Например багрите на есента, току-що ожъната нива, мирисът на прясна слама, свежият полъх на дъхавия вятър...
Текст Стоян Иванов

Източник: http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1079&Itemid=107

kovachevci