Loading

Почивни дни в Лобош

Тръгнахме рано сутринта с идеята да прекараме съботния ден в селото, а неделя да се отдадем на риболов в едноименния язовир Лобош. Минахме през Перник, след това през Ковачевци и ето, че пристигнахме в село Лобош. Прекрасно село с много приветливи хора. Селото не превишаваше 200 жители, но пленяваше изключително много със своята дива и девствена природа. След като прекарахме няколко часа, разглеждайки красивите широколистни и иглолистни гори, както и зелените горски поляни, седнахме да изпием по едно кафе в центъра на селото.

В самото село има много китни и красиви къщи, които са запазили облика на българската култура и бит. Центърът на Лобош е много добре устроен и е удоволствие да седиш и да се любуваш на гледката. Попитахме местните жители да ни упътят към интересни места, които можем да посетим през остатъка от деня . Упътиха ни към лобошката църква „Св. Харалампи". Тя беше много красива и се отличаваше от старинните къщи, които преобладават в централната част на селото. Според жителите на Лобош църквата е на около 800 години. Благодарение на реставрацията църковното сияние се виждаше отдалече. Наистина чувството да стоиш срещу такова величие, символ на българската вяра през вековете, е прекрасно. В самия черковен двор видях още една умело реставрирана сграда- оказа се, че това е селският музей. За наше оргомно съжаление той беше заключен и трябваше да се примирим само с разказите на местните хора за предметите, които се съхраняват там. Сградата на сегашния музей е била символ на българската просвета в миналото, защото тук се е помещавало килийното училище в село Лобош, което според местните хора е отворило врати преди повече от 180 години.

Един любезен възрастен мъж се съгласи да ни разведе в околностите на селото, където ни показа много добре запазени римски гробища. Беше невероятно да се докоснем до такава древна и богата култура.

Върнахме се обратно в селото привечер. Запалихме огън навън и седяхме, радвайки се на природата с часове. Легнахме си в очакване на следващия ден, в който щяхме отново да се съединим с майката природа.

Източник и снимки: http://www.guide359.com/article/893/